КАРМА ЙОГА (Санскрит: कर्मयोग), още известна като Будхи йога или дисциплина на действието е основана на посланията и поученията на Бхагавад гита, и е един от четирите основни стълба на Йога. Карма йогинът се концентрира върху верността към дълга (дхарма), като остава свободен от наградата или отплатата. Карма йога полага (постулира), че спасението (мокша) или любовта на Бога (бхакти) могат да бъдат постигнати, чрез изпълняване на задълженията по безсебичен начин, само за удоволствието на Бога.
Kарма йога в най-общия смисъл се превежда като постигане на единство и хармония чрез правилно действие.
Карма йога е действие и осмисляне в съответствие със собствения дълг, освободени от егоистични мотиви и лични предпочитания, без привързаност към резултатите от действията. Божествено почитаният бог Кришна обяснява, както е записано в Бхагавад Гита, че по този начин човек пречиства ума си и става способен да оцени истинския разсъдък и разбиране. Там Кришна казва на Арджуна, че не е нужно да оставаме в бездействие или усамотение, за да практикуваме духовен живот, тъй като състоянието на действие или бездействие е по принцип основно обусловено от ума.... /Из “Уикипедия”/
Свами Шивананда казва:
„Човек обикновено планира да вземе плодовете от работата си преди да е започнал каквато и да е работа. Умът е толкова ограничен, че не може да мисли за каквато и да е работа без възнаграждение. Егоистичният човек не може да служи. Той ще претегли парите и работата, за да ги балансира. Не-егоистичната работа му е непозната.“, оттук и извода, който можем да интерпретираме като: „Каквото и да правиш, дай най-доброто от себе си. Резултатът е без значение“ или „Направи едно Добро, и Го хвърли в морето“,
Свами Ниранджанананда класифицира карма йога като антаранга йога/ йога на вътрешното изразяване/. Карма е главна основа и състояние на живота. Според класическото определение, карма йога води към свобода от карма. Какви са ползите според йогите и йогическите текстове? Първата стъпка е атмашудхи или себепречистване, което предполага емоционално пречистване, интелектуално пречистване, пречистване на сетивата. Атмашудхи се свързва и с една друга дума: обективност. Обективността следва да се разбира не не от гледна точка на привързаност и непривързаност, а като знаене. Обективността по отношение на действията води до себеосъзнаване, хармония, вътрешен баланс и пречистване.
Постигането на атмашудхи води до втората стъпка в карма йога, акарта бхава, усещане, че не аз съм извършителят на действието. Аз съм инструмент, който се уоравлява от невидима ръка и аз изпълнявам зададеното. Когато ти си инструмент , а не действащия, ти не създаваш карма и това води до нишкарма сидхи, свобода от ефекта на кармата. Нишкарма сидхи е третият аспект на карма йога. Той е постигането на карма йога. Развиваш устойчивост по отношение на кармата, хората, ситуациите и средата и поддържаш връзка с вътрешния си мир и съдържание.Всеки момент от живота ти вече е нов момент, в който ти си сто процента осъзнат. Нищо вече не е рутинно, никога вече, дори да метеш една и съща улица двадесет години, това не се превръща в рутина.Всеки ден това, което правише за първи и последен път в живота ти и ти даваш най-доброто от себе си.
Сатянанда йога има метод и система, които могат да ни отведат до реализацията на тези три цели. Както в осемте стъпки в раджа йога и петте стъпки в хатха йога, така и карма йога, според Сатянанда йога има степени и система.
Първата стъпка е изследване, разбиране и връзка между вътрешната и външна карма йога. Карма йога не е само физическо действие, но и мисъл, отношение, поведение, което те отвежда до нея. Поради това, осъзнаването на тази връзка е една стъпка от карма йога.
Следващата е да бъдеш напълно включен в това, което правиш, мислиш или говориш. Третата – да правиш всичко така, сякаш го правиш за първи и последен път в живота си. Да нямаш очаквания, очаквания за резулт или награда за практикуването на карма йога. Да развиваш творческо отношение, креативност. Да се опитваш да правиш най-доброто всеки път, а не да си закотвен в рутината. Да полагаш усилия да откриваш нови начини, по-добри методи да направиш нещо.
Осъзнаването за вътрешно пречистване, което е главна цел, трябва да се поддържа постоянно в ума. Дрига стъпка е наблюдаване на отговорите и реакциите. Например, ако се надига чувство на гняв, ние трябва да го виждаме като в монитор и да го управляваме, а не да действаме импулсивно и без осъзнаване. Последната стъпка в карма йога е да правим всичко – действия, думи и мисли – като дар към Бог, някой гуру или “ishta”. За кора, които са включени в канала на божественото и с лекота му се отдават, всичко може да бъде предлагане на Бог.
